Дисциплината е от два модула. В първия модул основните цели са:

  1. Да се даде научна и практическа основи свързани с разбиранията за понятието ландшафт, както и това  каква е взаимозависимостта между отделните компоненти на ландшафта.
  2. Да се правят и прилагат правилно различни видове класификации на ландшафта.
  3. Да се използва правилно методът на ландшафтно-екологично планиране за изучаване на структурата на ландшафта.

Във втория модул основните цели са:

  1. Да се изяснят принципите, нормативната база и изискванията към разработване на стратегии и ландшафтноустройствени планове в областта на ландшафтното планиране и устройство на различните видове ландшафти в зависимост от функционалното им предназначение.
  2. Да се изучат основни теоретични постановки, които въвеждат в материята на ландшафтното планиране и проектиране на териториите.
  3. Да се придобият умения за прилагане на различни методи и техники, които се използват при разработване на различни проектни разработки.

     Познаването на съвременните проблеми на почвените ресурси е задължително условие за устойчивото им управление. Почвата се разглежда като ограничен и практически невъзобновим стратегически природен ресурс, който изпълнява редица функции с основно значение за равновесието в природата. Предлаганата учебна дисциплина предоставя възможности за анализ на производствените възможности на почвата, като основа за оптимално планиране на мероприятията и провеждане на природосъобразна дейност чрез ефективно използване на почвените ресурси. Придобитите в бакалавърската степен знания са надграждат с нова информация за съвременните заплахи и въздействия върху почвите.                                                         Програмата предвижда студентите да се запознаят с наличието на рискови фактори с естествен и антропогенен произход, които са от значение не само за опазване околната среда, но и на човешкото здраве. Към тези фактори в програмата са включени климатичните промени, биогенност на почвата, вкисляване и обедняване на почвите на важни хранителни елементи, повишено съдържание на замърсители, влияние на горски пожари и други. Получените знания в лекционния курс разширяват познанията на студентите магистри по отношение на оценката на почвеното плодородие и факторите за почвената деградация, като едно от съвременните предизвикателства за опазване на околната среда. В упражненията се разглежда практическото приложение на индикатори за оценка на актуалното състояние на почвите и тяхното влияние в системата „почва-растение” и „почва-вода”. Изучават се мероприятията за намаляване на вредните въздействия, възстановяването и опазването на почвата като основен компонент на екосистемите.   Всичко това подпомага развитието на компетенциите на бъдещите специалисти за устойчиво и природосъобразно управление на почвените ресурси.

 


В курса се изучават устройството, принципа на работа и основните характеристики на машините за подготовка на площите за залесяване на нарушени терени, обработка на почвата, садене и отглеждане на културите. Разглеждат се механизираните технологии, технологичните процеси и различни системи от машини за механизация на залесителните дейности и основни въпроси от производствената експлоатация на машините. В края на курса, по индивидуални задания студентите разработват курсов проект за механизация на залесителните дейности в нарушени ландшафти